МЕЧКИТЕ

Любимите райони на мечката предлагат достатъчно храна, сигурно укритие и удобни за зимуване места. Такива са гъстите букови и дъбови гори, в съчетание със скални масиви, предлагащи добри бърлоги.

Мечките се нуждаят от около 10-15 кг храна на ден и размерът на територията зависи от наличието на храна и от присъствие то на други мечки в района. В богатите гори една мечка обитава от 50 до 100 км2, докато в бедните райони,й се налага да обхожда 10 пъти по-голяма. Женските имат по ограничени територии, защото не могат да скитат надалеч, когато имат малки.

 В природата мечката рядко доживява 25-30 години, застигана от болести или убивана от други животни или от  човека.  Мечките са активни както през деня така и през нощта. Безпокойствието и преследване то от човека карат мечките у нас да водят по потаен живот - главно в тъмните часове на денонощието.

Зимен сън при мечките

мечката събира храна, предвижва се към по-топли райони и търси скрити места за бърлога. Мечките са изобретили специален вит адаптация в течение на еволюциата: те трупат храна, но я съхраняват наведнъж пот формата на мастни депа. Т.е те използват изобилието през есента, за да надебелеят през зимата. През този период те забавят значително своя метаболизъм и превключват тялото си на енергийно спящ режим- зимен сън.

Някои гризачи изключват своите физиогични функции дори в по голяма степен и изпадат в истински дълбок сън. Тези животни биха могли да бъдат извадени от своите дупки без дори да се събудят.

Не трябва да преближавате твърде близо до спяща мечка, тъй като тя може да се възстанови за действие много бързо. Животно с големината на мечката не може да намали функцио налния си метаболизъм до такава степен, поради риска че не може да го възстанови.

Не трябва да гледаме на зимния сън като на непрекъснат процес:

околната среда в случая, действа като катализатор. Началото края и прекъсванията на зимния сън зависят от външната температура, телесните хранителни запаси, достъпа до храна и др. Преди да започне да търси бърлога мечката пречиства храносмилателната си система от всичката остатъчна храна. Трева, листа и др, могат да се превърнат в "запушалка" на ректума и да доведат до лошо снабдяване с хранителни вещества. Периоди на зимен сън до пет месеца са нещо обичайно за по-студените географски ширини.

Възможно ли е зимния сън при мечки отглеждани в създаден от човека естествени хабитати.

Центровете за мечки, изградени от Четери Лапи показаха че това е възможно. Мечките които пристигнаха в парка с поведенчески отклонения вече прекарват всяка зима в зимен сън.

Това зависи от много фактори: достатъчно храна и правилна диета през есенния сезон, както и подходяща среда. Отсъствие на дразнители - от страна на човекът или от други животни в парка. И на последно място - мечката трябва да се чувства в безопасност, тя не би могла да заспи ако няма пълно спокойствие.

Зимния сън при някои от мечките дойде, като естествен резултат от животът в естествена среда, докато други все още се измъчват от своето минало и не са на 100% готови за новия си живот на свобода. Нашата задача е да бъдем търпеливи и да осигурим възможно най-добрите условия за тези животни.

ВЪЛЦИТЕ

stargrolblog.wordpress.com

Вълците имат смесена репутация. Те са впечатляващи хищници и предизвиква уважение от някой култури, но в същото време атакуват хора, понякога фатално и все още убиват домашни животни. Според доктор Деивид Мек, старши научен сътрудник в геоложки проучвания в Сащ, които е бил начело на редица изследвания за вълците вече повече от 50 години, има някой неща които може да незнаем или неправилно предполага ме за сивите вълци.

Има много проучвания за поведението на вълка, включително как се социализира и как оцелява в дивата природа. След изследвания през последния половин век, д-р Мек предполага, че повечето от нас, не знаят или не съзнават това:

1. Размерът на териториите на вълците зависи от това колко плячка има в тях. Територията им може да варира от само 30 кв.км до стотици кв.км ако плячката е оскъдна. Натрапчивия хор от вълчи вой е само един от начините по който глутницата  предопреждава другите вълци да стоят на страна.


2. Вълците като цяло не са опасни за хората, като това се променя при необичайни обстоятелства.
Сега този бяс е контролиран случайните атаки са рядкост, докато в повечето кадето има вълци, те са ловувани и попадат в капани.
3. Вълците ще убият плячката, която представлява най-малка опасност за тях. Вълците си набелязват животни които са слаби или не дееспособни по някакъв начин като старите, най- младите, недохранените, ранените или болните.
4. Вълците обикновено не редуцират плячката в дадена област. Въпреки това в необичайни условия като серия от сурови зими, продължител на суша или нарушаване на местоубитанието, вълкът може да намали или да премахне изцяло плячката в даден район.
5. Популацията на вълците в даден район е пряко свързана с общото тегло на плячката им.
Това може да звучи очевидно, наличието на плячка може да подържа значително по-голяма вълча плячка.
Д-р Мек живял с вълците и ги е изучавал на остров Елсмиър в Канада в продължение на 25 лета и е открил много факти, които могат да променят мнението ни за вълците.
Въпреки че повечето от откритията му са значителни или просто подробности към това което вече знаем, някои от тях са истински пробив.
Той смята че трите най-важни констатации в живота му в Африка са:
- Новата теория че вълците стават водачи на глутница, преди известни като "алфа", не биейки се помежду си, за да стигнат най-високия ранг, а намирайки си партньор, с когото да създадат потомство и така да започнат своя глутница.
- Полярните вълци също пътуват през зимата по време на 24-часовата тъмнина по същия начин както го правят през останалото време през годината, преди да направят бърлога за семейството си и след като малките станат по-подвижни.
- Има доказателства че вълците понякога показват "далновидност или друг по-висок порядък на разсъждение когато ловуват".

"Мисля, че широката общественост е наивна по отношение на казаното по-горе", смята д-р Мек.

През годините ученият е едновременно шокиран и изненадан от вълците, които изучава. Най шокиран д-р Мек е бил, след като видял как тежко ранен вълк  е нападнат от глутница, която го познава. По-късно вълкът умрял.

След изненадващи те моменти, които е преживял, наблюдавай ки вълците е случка при която едногодишен вълк самоволно запазил жив един арктически заек и го занесъл на едно от малките вълчета.

ГУЩЕРИ

ГУЩЕРИТЕ И КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ТЯХ - Гущерите са влечуги и по много от своите белези те се доближават до змиите. Всъщност и двата вида са от един и същи разред - Люспести. Гущерите са най разнообразната по от отношение видове група, като са известни повече от 4300 различни вида. С изключение на океаните и полярните зони, тези влечуги се срещат във всички останали кътчета на земното кълбо. Техните размери са изключително разнообразни и могат да варират както от няколко сантиметра, като например Геконите, така и да достигат огромни размери - в порядъка на 3 метра - като Комодския варан.
Гущерите имат четири къси крака, които са извити навън. С тяхна помощ те се приповдигат при странични движения на тялото и по този начин се предвижват чрез пълзене. Това става като тялото се изтегля ту на ляво, ту на дясно и същевременно на пред. Гущерите, а също и змиите имат дълъг подвижен раздвоен на две връхчета отпред език, който пъргаво излиза от устата им.


Той служи като орган за осезание и обоняние и е особено важен за влечугите, когато те си търсят храна. Жертвите на гущерите и особено на змиите, често превишават по размер, тези на собственото им глава. С помощта на острите си зъби и с подвижната си, разделена на две долна челюст, змиите придърпват жаби мишки и други дребни животни в устата си и като ги обливат със слюнка, ги поглъщат цели. Гущерите и змиите издържат много повече от земноводни те на високи температури поради вроговените образования на кожата си, които имат за цел да ги предпазват от изсъхване. Зелените гущери и смоците често се препичат на слънце. При по-топло време гущерите стават особено пъргави. Когато обаче времето се застуди и почвата изстине, всички влечуги забавят движенията си и стават лениви. Ето защо през хладните летни дни лесно можем да хванем гущер. В ръката ни той се затопля и става по-активен, започва да се извива и се мъчи да се изплъзне. Характерно за гущерите и змиите е, че те са животни с непостоянна телесна температура. През есента те се събират на групи в своите скривалища - най често под дънери, в дупки в почвата или на други скрити места, където заспиват зимен сън.


Добре е да се знае, че зелените гущери и някои видове смоци, като например смока мишкар, тънък стрелец, леопардов смок и още някои други са защитени видове. Мъжкия зелен гущер е с зелена окраска, а женската- с кафява. Понякога, когато се опитваме да го хванем, гущерът може да избяга, като оставя в ръцете ни част от опашката си. Всъщност тези животни имат регенериращи способности. На мястото където е била откъсната опашката, липсващата част отново израства, макар и не в първоначалната си дължина. Този процес се нарича регенерация. Зелените гущери се хранят предимно с живи насекоми. Благодарение на добрия си слух, те улавят и най-слабите шумове, когато си търсят храна. Ушното им тъпанче се вижда отвън като малка кожичка. Сред гущерите съществуват и такива представите ли, чиито крайници са напълно закърнели. Това са така наречените безкраки гущери. Техния външен вид се доближава по-скоро до този на змията. Разликите са предимно в това, че при тези без гръбначни гущери се забелязват клепачи и външно ухо, покрито с мембрана. Такъв е например Слепокът Крехар. Той не е змия, а гущер, на който краката постепенно са се редуцирали. Неговата опашка както опашката на всички останали гущери е също толкова крехка. Тя лесно може да бъде откъсната, но после пак израства. Този гущер се храни с дъждовни червеи и голи охлюви, затова можем да го срещнем главно сутрин и вечер. Той се предвижва съвсем бавно и е по-бавен дори от змиите.

ПАПАГАЛИ

Папагалът, който се отглежда като домашни любимец е нещо средно между диво и питомно животно. Живеейки в домовете на хората, папагалът развива едновременно езикови и социални умения. Неговото поведение е генетично програмира но и присъствие то на папагал - домашен любимец в дома е равносилно на добавянето на нов член в семейството.

Тези папагали могат да ни говорят разбираемо, понякога дори да се научат да се хранят самостоятелно, да ни пленяват със своите брилянтни цветове, да ни изумяват с техните акробатични умения и да ни забавляват с техните неприведими лудории.

Папагалите домашни любимци, често предпочитат компанията на хората пред тази на други папагали. Това доказва че папагалите - компаньони са екзотично, неопитомени птици, които демонстрират диви инстинкти, които обикновено не се срещат при други видове домашни любимци.

Точно тази им пламтяща не зависимост прави папагалите завладяващи компаньони. Известен е случая с амазонския папагал на Андрю Джаксън, който бил изгонен от погребение то на президент, зареди лош език. Въпреки че това поведение на папагалите основно цели да впечатли хората, често те го правят и заради собствено удоволствие. Поведението на папагалите компаньони наподобява човешкото поведение в най-голяма степен в сравнение с други домашни любимци. 

Развитието на науката за промяна на поведението и дресура на папагали компаньони е сравнително нова, като за първи път е описана и практикувана от Крис Деивис през 1974 година. Основните в тренирането на поведението на съвременни те папагали като : насоки и примери за поведение и сатрудничество: награди за подходящо поведение и правилно държане в домашни условия могат да подържат приемливо отношение на папагала към човека. Както при кучетата, ранните и търпеливи тренировки ще намалят нежеланите инстиктивни реакции на папагала компаньон. Без постоянната подкрепа на това желано поведение, папагала - компаньон ще се върне към инстективните си диви реакции и поведение. Инстинктите в папагалите са се създали в продължение на хиляди поколения, придобивай ки умения за оцеляване в дивия свят. Дивият папагал трябва да придобие разнообразен асортимент от транспортни и комоникативни умения, както следва:

- Трябва да умеят да различават добрата храна от отровната такава.

- умения да защитават територия.

- Умения за различаване и избягване на хищници.

- Умения за намиране на безопасна вода.

- Как да открие семейството си когато се отдели от тях.

- Умения за чифтосване и отглеждане на малки.

- Предаване на описаните вече умения на безпомощни те си малки папагалчета.

- Умения за оценка на хранителните запаси на дадена територия и избирането на подходящо място за гнездо.

                                                                                                              

Този голям набол от умения е доста различен от нужните за оцеляване в хола. Някой папагали се чувстват добре в условията на хола в къщи, а други не. Не трябва да забравяте, че големите папагали живеят дълго и дори една ваша нова придобивка, която затруднява съществуването и комфорта на папагала може да го превърне от домашен любимец в непоносима птица.

КУЧЕТАТА

- КУЧЕТАТА НЕ СА ХОРА. Те нямат същите потребности като нас и възприемат света по различен начин. Кучетата не се впечатляват от модата, скъпи играчки, големи къщи или каквото и да било друго, което е от значение за нас. Това от което се нуждаят са редовните упражнения, истински водач на глутницата и обичта която заслужават.
- ОБИЧТА ПРОЯВЕНА В НЕПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ МОЖЕ ДА ВЪЗПИТА В КУЧЕТО СТРАХ И НЕ УРАВНОВЕСЕН РАЗСЪДЪК. Никога не използвайте обичта си пред обезсърчено, нервно, напрегнато, агресивно или неспокойно куче. Това няма да го накара да се почувства по-добре и просто ще затвърди отрицателно то му поведение. Проявете обич към кучето си след като е изпълнило упражненият си и се е нахранило, когато е променило поведението си от нежелано към желано, спазва правилата и изпълнява командите ви или е станало послушно и покорно.
- КУЧЕТАТА ИЗСЛЕДВАТ СВЕТА С НОСА СИ, ОЧИТЕ СИ И ЧАК ТОГАВА С УШИТЕ СИ. Много хора общуват с питомците си в "обратен ред", ката използват първо звук после зрение и напълно изключвайки обонянието. Когато срещнете куче за първи път, за да установите някакво доверие по между ви, позволете му първо да ви подуши, а после установете зрителен контакт или ме кажете нещо.

- ПОРОДАТА НЕ Е СЪДБА.
Много хора обвиняват породата на кучето за проблеми с поведението му. Това е все едно да правите общи изводи за расите или нациите при хората, като например да кажете, че всички италянци са мафиоти. Въпреки че различните породи са създадени за да затвърдят определени качества на характера или способности, всички кучета имат еднакво вродени умения и заложби. Да изберете куче с енергийно ниво, съответсващо на вашата енергия и начин на живот е много по- важно, отколкото да избирате "подходяща"порода.
- КУЧЕТАТА СЕ НУЖДАЯТ ОТ ВОДАЧ. Без силен, твърд и устойчив водач водач на глутницата, кучетата се чувстват несигурни и могат да развият отрицателни качества като безспокойство,страх, фобии, агресия, мания. За да се утвърдите като истински водач на глутницата вие трябва да владеете положението по време на разходка и да спазвате принципа "упражнение, дисциплина, обич".
- БАЛАНСИРАНА ЕНЕРГИЯ. Кучетата черпат от вашата енергия и затова е много важно да бъдете спокойни и самоуверени в тяхно присъствие. Ако сте изтощени и раз дразнителни, такова ще бъде и кучето ви. Като казвам "самоуверени", нямам предвид ядосани и агресивни. Освен спокойни, бъдете състрадателни и милостиви. Това е енергията, от която се нуждае вашето куче, за да се чувства в безопасност и сигурност край вас.

 - ПРАВИЛНИ РАЗХОДКИ. Това е нещо, което трябва да се подчертае дебело - кучетата имат нужда от приют. Големия двор не е заместител на разходките. За вашето куче, големия двор е просто един голям приют. Миграцията е първична неопходимос за кучетата. Но самото разхождане може може да не бъде достатъчно, вие трябва да сте господарят, по време на разходката. Използвайки движението вие трябва да се утвърдите  като водач на глутницата. Счита се че над 90% от собственици те, не разхождат правилно кучетата си.

КОТКИТЕ

В света има два типа хора - любители на кучета и любители на котките. Котките заслужават любовта ни по куп причини. Освен че са сладки, умни и прекрасни за вдъхновяващи снимки, те имат много други силни страни, които могат да ви накарат да приютите коте в дома при първия възможен момент.

Ето и няколко интересни факти за нашите мъркащи приятели.

- И котките имат една доминираща лапичка. Женските котки обикновено са десничари, а мъжките - левичари.

- Сред собственици те на котки има 17% повече хора с научни степени.


- Котките не разпознават сладкия вкус.

- Мъжете които имат котки, са по щастливи в любовта.

- Мозъка на котката прилича на човешкия мозък по това, че едни и същи зони отговарят за емоциите.

- Котката си търка главата в хората, за да ги маркира като своя територия.

- Силната превързаност и любов към котките се нарича айлурофирия.

- Котката у дома намалява риска от инсулт и инфаркт с една трета.

- Котките обикновено имат по-нисък коефициент на социална интелигентност от кучетата, но са в състояние да решат по-трудни познавателни задачи, докато са в настроение.

- Котките често имат непоносимост към лактоза. За това спрете да им давате мляко.

- Въпреки начинът,по който ги рисуват на картинките, котките не е добре да се хранят със сурова риба.

- Смята се че Исак Нютон е изобретил вратичката за котки.

- Мъркането на котката по някога е начин за възтановяване от заболяване, но може да бъде и признак на нервност или задоволство.

- Съществува връзка между шума, който котките издават при мъркане, и по бързото лечение на котните фрактури.

- Котките прекарват 70% от живота си в сън.

- Котките могат да издават повече от 100 вида звучи, а кучетата само 10.

- Най- голямата котка е дълга 1,23м.

- Котките могат да манипулират хората, използвайки различни видове мяукане.
Например когато са гладни, имитират гласът на новородено.

- Котките имат повече от 20 мускула, с които си мърдат ушите.

- Днес има повече от 500 милиона домашни котки в света. Австралия основателно може да се нарече "страната на котките" - според статистиката там има по девет котки на десет души.

Котките са почитани в древен Египед, като мъртвите животни са мумифицира ни, за да бъдат умилостиве ни боговете. В древен Египет убийството на котка е смятано за углавно предстъпление. Според история разказвана от Херодоп, персиите са знаели за потчитта на египтяните към котките и по време на военен сблъсък помежду им са пускали няколко животни на бойното поле.
Египтяните са предпочели да се предадат, вместо да рискуват живота на някоя от котките. Древните египтяни дълго са оплаквали покойните котки. Един от траорните им ритуали е бил обръсването на веждите.

Защитете вашето котенце.
Искате да си купите котенце, а детенце вече си имате? Помислете не е ли по-добре да отложите покупката докато детето ви не поотрасне? Точно така както не бихте оставили новородено то си бебе на грубото, необуздано любопитство на някой маучоган, така и не би трябвало да оставяте да се отнасят с малкото котенце грубо, дори и то да е мотивирано от любов. Котетата са много нежни и за да станат добре възпитани и доверчиви котки, малкото котенце трябва да се чувства спокойно и в безопасност. Ако имате дете и коте, уверете се че последното е винаги в безопасност. Децата които са още прекалено малки за да знаят как да се отнасят внимателно към котето, могат сериозно да травмират малкото котенце. Затова за по- големите деца грижата и отгледането на коте може да се превърне в забележителен жизнен опит.