ГУЩЕРИ

ГУЩЕРИТЕ И КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ТЯХ - Гущерите са влечуги и по много от своите белези те се доближават до змиите. Всъщност и двата вида са от един и същи разред - Люспести. Гущерите са най разнообразната по от отношение видове група, като са известни повече от 4300 различни вида. С изключение на океаните и полярните зони, тези влечуги се срещат във всички останали кътчета на земното кълбо. Техните размери са изключително разнообразни и могат да варират както от няколко сантиметра, като например Геконите, така и да достигат огромни размери - в порядъка на 3 метра - като Комодския варан.
Гущерите имат четири къси крака, които са извити навън. С тяхна помощ те се приповдигат при странични движения на тялото и по този начин се предвижват чрез пълзене. Това става като тялото се изтегля ту на ляво, ту на дясно и същевременно на пред. Гущерите, а също и змиите имат дълъг подвижен раздвоен на две връхчета отпред език, който пъргаво излиза от устата им.


Той служи като орган за осезание и обоняние и е особено важен за влечугите, когато те си търсят храна. Жертвите на гущерите и особено на змиите, често превишават по размер, тези на собственото им глава. С помощта на острите си зъби и с подвижната си, разделена на две долна челюст, змиите придърпват жаби мишки и други дребни животни в устата си и като ги обливат със слюнка, ги поглъщат цели. Гущерите и змиите издържат много повече от земноводни те на високи температури поради вроговените образования на кожата си, които имат за цел да ги предпазват от изсъхване. Зелените гущери и смоците често се препичат на слънце. При по-топло време гущерите стават особено пъргави. Когато обаче времето се застуди и почвата изстине, всички влечуги забавят движенията си и стават лениви. Ето защо през хладните летни дни лесно можем да хванем гущер. В ръката ни той се затопля и става по-активен, започва да се извива и се мъчи да се изплъзне. Характерно за гущерите и змиите е, че те са животни с непостоянна телесна температура. През есента те се събират на групи в своите скривалища - най често под дънери, в дупки в почвата или на други скрити места, където заспиват зимен сън.


Добре е да се знае, че зелените гущери и някои видове смоци, като например смока мишкар, тънък стрелец, леопардов смок и още някои други са защитени видове. Мъжкия зелен гущер е с зелена окраска, а женската- с кафява. Понякога, когато се опитваме да го хванем, гущерът може да избяга, като оставя в ръцете ни част от опашката си. Всъщност тези животни имат регенериращи способности. На мястото където е била откъсната опашката, липсващата част отново израства, макар и не в първоначалната си дължина. Този процес се нарича регенерация. Зелените гущери се хранят предимно с живи насекоми. Благодарение на добрия си слух, те улавят и най-слабите шумове, когато си търсят храна. Ушното им тъпанче се вижда отвън като малка кожичка. Сред гущерите съществуват и такива представите ли, чиито крайници са напълно закърнели. Това са така наречените безкраки гущери. Техния външен вид се доближава по-скоро до този на змията. Разликите са предимно в това, че при тези без гръбначни гущери се забелязват клепачи и външно ухо, покрито с мембрана. Такъв е например Слепокът Крехар. Той не е змия, а гущер, на който краката постепенно са се редуцирали. Неговата опашка както опашката на всички останали гущери е също толкова крехка. Тя лесно може да бъде откъсната, но после пак израства. Този гущер се храни с дъждовни червеи и голи охлюви, затова можем да го срещнем главно сутрин и вечер. Той се предвижва съвсем бавно и е по-бавен дори от змиите.