ВЪЛЦИТЕ

stargrolblog.wordpress.com

Вълците имат смесена репутация. Те са впечатляващи хищници и предизвиква уважение от някой култури, но в същото време атакуват хора, понякога фатално и все още убиват домашни животни. Според доктор Деивид Мек, старши научен сътрудник в геоложки проучвания в Сащ, които е бил начело на редица изследвания за вълците вече повече от 50 години, има някой неща които може да незнаем или неправилно предполага ме за сивите вълци.

Има много проучвания за поведението на вълка, включително как се социализира и как оцелява в дивата природа. След изследвания през последния половин век, д-р Мек предполага, че повечето от нас, не знаят или не съзнават това:

1. Размерът на териториите на вълците зависи от това колко плячка има в тях. Територията им може да варира от само 30 кв.км до стотици кв.км ако плячката е оскъдна. Натрапчивия хор от вълчи вой е само един от начините по който глутницата  предопреждава другите вълци да стоят на страна.


2. Вълците като цяло не са опасни за хората, като това се променя при необичайни обстоятелства.
Сега този бяс е контролиран случайните атаки са рядкост, докато в повечето кадето има вълци, те са ловувани и попадат в капани.
3. Вълците ще убият плячката, която представлява най-малка опасност за тях. Вълците си набелязват животни които са слаби или не дееспособни по някакъв начин като старите, най- младите, недохранените, ранените или болните.
4. Вълците обикновено не редуцират плячката в дадена област. Въпреки това в необичайни условия като серия от сурови зими, продължител на суша или нарушаване на местоубитанието, вълкът може да намали или да премахне изцяло плячката в даден район.
5. Популацията на вълците в даден район е пряко свързана с общото тегло на плячката им.
Това може да звучи очевидно, наличието на плячка може да подържа значително по-голяма вълча плячка.
Д-р Мек живял с вълците и ги е изучавал на остров Елсмиър в Канада в продължение на 25 лета и е открил много факти, които могат да променят мнението ни за вълците.
Въпреки че повечето от откритията му са значителни или просто подробности към това което вече знаем, някои от тях са истински пробив.
Той смята че трите най-важни констатации в живота му в Африка са:
- Новата теория че вълците стават водачи на глутница, преди известни като "алфа", не биейки се помежду си, за да стигнат най-високия ранг, а намирайки си партньор, с когото да създадат потомство и така да започнат своя глутница.
- Полярните вълци също пътуват през зимата по време на 24-часовата тъмнина по същия начин както го правят през останалото време през годината, преди да направят бърлога за семейството си и след като малките станат по-подвижни.
- Има доказателства че вълците понякога показват "далновидност или друг по-висок порядък на разсъждение когато ловуват".

"Мисля, че широката общественост е наивна по отношение на казаното по-горе", смята д-р Мек.

През годините ученият е едновременно шокиран и изненадан от вълците, които изучава. Най шокиран д-р Мек е бил, след като видял как тежко ранен вълк  е нападнат от глутница, която го познава. По-късно вълкът умрял.

След изненадващи те моменти, които е преживял, наблюдавай ки вълците е случка при която едногодишен вълк самоволно запазил жив един арктически заек и го занесъл на едно от малките вълчета.

ГУЩЕРИ

ГУЩЕРИТЕ И КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ТЯХ - Гущерите са влечуги и по много от своите белези те се доближават до змиите. Всъщност и двата вида са от един и същи разред - Люспести. Гущерите са най разнообразната по от отношение видове група, като са известни повече от 4300 различни вида. С изключение на океаните и полярните зони, тези влечуги се срещат във всички останали кътчета на земното кълбо. Техните размери са изключително разнообразни и могат да варират както от няколко сантиметра, като например Геконите, така и да достигат огромни размери - в порядъка на 3 метра - като Комодския варан.
Гущерите имат четири къси крака, които са извити навън. С тяхна помощ те се приповдигат при странични движения на тялото и по този начин се предвижват чрез пълзене. Това става като тялото се изтегля ту на ляво, ту на дясно и същевременно на пред. Гущерите, а също и змиите имат дълъг подвижен раздвоен на две връхчета отпред език, който пъргаво излиза от устата им.


Той служи като орган за осезание и обоняние и е особено важен за влечугите, когато те си търсят храна. Жертвите на гущерите и особено на змиите, често превишават по размер, тези на собственото им глава. С помощта на острите си зъби и с подвижната си, разделена на две долна челюст, змиите придърпват жаби мишки и други дребни животни в устата си и като ги обливат със слюнка, ги поглъщат цели. Гущерите и змиите издържат много повече от земноводни те на високи температури поради вроговените образования на кожата си, които имат за цел да ги предпазват от изсъхване. Зелените гущери и смоците често се препичат на слънце. При по-топло време гущерите стават особено пъргави. Когато обаче времето се застуди и почвата изстине, всички влечуги забавят движенията си и стават лениви. Ето защо през хладните летни дни лесно можем да хванем гущер. В ръката ни той се затопля и става по-активен, започва да се извива и се мъчи да се изплъзне. Характерно за гущерите и змиите е, че те са животни с непостоянна телесна температура. През есента те се събират на групи в своите скривалища - най често под дънери, в дупки в почвата или на други скрити места, където заспиват зимен сън.


Добре е да се знае, че зелените гущери и някои видове смоци, като например смока мишкар, тънък стрелец, леопардов смок и още някои други са защитени видове. Мъжкия зелен гущер е с зелена окраска, а женската- с кафява. Понякога, когато се опитваме да го хванем, гущерът може да избяга, като оставя в ръцете ни част от опашката си. Всъщност тези животни имат регенериращи способности. На мястото където е била откъсната опашката, липсващата част отново израства, макар и не в първоначалната си дължина. Този процес се нарича регенерация. Зелените гущери се хранят предимно с живи насекоми. Благодарение на добрия си слух, те улавят и най-слабите шумове, когато си търсят храна. Ушното им тъпанче се вижда отвън като малка кожичка. Сред гущерите съществуват и такива представите ли, чиито крайници са напълно закърнели. Това са така наречените безкраки гущери. Техния външен вид се доближава по-скоро до този на змията. Разликите са предимно в това, че при тези без гръбначни гущери се забелязват клепачи и външно ухо, покрито с мембрана. Такъв е например Слепокът Крехар. Той не е змия, а гущер, на който краката постепенно са се редуцирали. Неговата опашка както опашката на всички останали гущери е също толкова крехка. Тя лесно може да бъде откъсната, но после пак израства. Този гущер се храни с дъждовни червеи и голи охлюви, затова можем да го срещнем главно сутрин и вечер. Той се предвижва съвсем бавно и е по-бавен дори от змиите.